... Единственото истинско е точно там... в интервала между нотите... в празното пространство между думите!... Когато е останало едно усещане и нищо повече...

... Нуждаем се от между-думия, наситени с бездумие... и интервали... За да се случи Чудо!... Да се роди от между-времието на безумието ни... И не да ни спаси или погълне в дълбините си, а да ни върне към изконното начало... към вечността... дълбоко в безвремието на дъха си... лишени от безпаметност... когато сме били достатъчни на себе си самите...

Мога да летя!!!...

сряда, 6 април 2011 г.

Unde venis et quo tendis?*


Крача през времето.

Стъпките ми отекват в пространството.

Идвам ли или си отивам?

Все едно.

Важното е да не спра.

Крачката ми е уверена.

Стъпката твърда.

Така се ходи по пътя, който води наникъде…

Моят път…

Крача през времето.


* Откъде идваш и къде отиваш?

Публикувано от в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)