... Нуждаем се от между-думия, наситени с бездумие... и интервали... За да се случи Чудо!... Да се роди от между-времието на безумието ни... И не да ни спаси или погълне в дълбините си, а да ни върне към изконното начало... към вечността... дълбоко в безвремието на дъха си... лишени от безпаметност... когато сме били достатъчни на себе си самите...
Мога да летя!!!...
понеделник, 11 април 2011 г.
***
неделя, 10 април 2011 г.
***
Време за…
Време, в което се казва Сбогом… Време, в което се изгубваш в другия, за да намериш себе си… и него… след като си се губил безпаметно… и си се загубил в безтебия и безмения, и си се лутал дълго, следвайки дирята на кръга… Време, след онова, в което си потънал в нечие отсъствие…
Време за Сбогом…
Време за Път…
… Време за събиране в цяло – или поне в калейдоскоп… за бездумие… Време да си върна Нощта и да потъна до деветото й дъно… да намеря мене си и да се приема пак… с още един провал и всичката си глупава наивност… Време за танци с Ветровете… Време за път… Време да разкъсам ефира с режещ звук от отварянето на крилете ми…
Време за Полет…
… Къде ли е пистата…
сряда, 6 април 2011 г.
Unde venis et quo tendis?*
Крача през времето.
Стъпките ми отекват в пространството.
Идвам ли или си отивам?
Все едно.
Важното е да не спра.
Крачката ми е уверена.
Стъпката твърда.
Така се ходи по пътя, който води наникъде…
Моят път…
Крача през времето.
* Откъде идваш и къде отиваш?